Веднъж, докато играехме с пъзели в детската градина, забелязах, че моите приятели нямат достатъчно блокчета, за да завършат картината си. Те изглеждаха тъжни и объркани. Веднага реших да им помогна. Взех няколко от моите блокчета и им ги подадох.

„Можем да ги използваме за нашата картина!“ – казах им. Те се усмихнаха широко и започнахме заедно да подреждаме блокчетата. Скоро цялата група се присъедини и картината стана прекрасна и цветна.

Разбрах, че когато споделяме, всички са щастливи. Дори най-малката помощ може да промени деня на другите. Научих, че емпатията е като светлина – тя разпръсква радост и топлина около себе си.