Веднъж в детската градина видях моя приятел Борис да плаче, защото се беше спънал и си скъса ръкавчето на ризката. Аз не знаех какво да кажа първо, но си спомних как мама ми казва, че когато сме добри към другите, се създават невидими връзки между хората.

Взех едно въженце от кутията за игри и казах на Борис: „Това е магическата нишка, с която ще бъдем приятели днес.“ Той се усмихна малко и каза „Добре.“ След това започнахме да играем заедно – дърпахме въженцето и се смеехме. Скоро другите деца забелязаха нашата игра и се включиха.

Докато играехме, осъзнах колко хубаво е да се свързваш с другите. Борис вече не плачеше и се чувстваше щастлив, а аз също се радвах. Научих, че когато забележиш, че някой е тъжен, дори малка помощ или жест може да промени деня му.

След това винаги нося въженце или друг символ за приятелство, когато забележа някой самотен или тъжен. Малките действия на внимание могат да създадат „магически нишки“, които свързват хората.