В един дъждовен ден аз излизах навън, когато забелязах едно момче, което стоеше само под дървото и се опитваше да се скрие от дъжда. То изглеждаше тъжно и мокро, а аз се замислих как да му помогна.

Взех своя чадър и се приближих до него. „Искаш ли да споделиш чадъра ми?“ – попитах го. Той се огледа изненадан и после каза „Да, благодаря!“ И двамата тръгнахме към групата под моя чадър.

Докато вървяхме, той започна да ми разказва за любимите си игри и за това, как обича да тича, когато вали. Аз също споделях мои истории и скоро се смяхме заедно. Другите деца забелязаха и се присъединиха към нас под други чадъри, като направихме малка веселба в дъжда.

След този ден научих, че емпатията се проявява дори в малките действия – като да споделиш чадъра си, да дадеш ръка или да помогнеш на някой да се прибере безопасно. Тези жестове правят хората щастливи и показват, че им пука за другите.

Оттогава, когато видя някой самотен или тъжен, винаги се опитвам да направя малко нещо, което да го усмихне. Научих, че малките прояви на внимание могат да създадат голямо щастие.